Уреаплазмоза

Една от често срещаните полово предавани инфекции е уреаплазмозата, чийто причинител са микроорганизми - уреаплазми, които нямат ДНК и клетъчна мембрана. Това заболяване се предава предимно по полов път. Уреаплазмите се характеризират с много малък размер и се срещат при жените много по-често, отколкото при мъжете.

Причини за заболяването

Когато отговаряте на въпроса как се лекува уреаплазмозата, важно е да се отбележи, че инфекцията може да възникне не само чрез генитален контакт със заразен партньор. В някои случаи инфекцията възниква по време на орален или анален сексуален контакт и инфекцията може да се предаде на детето от майката по време на раждането.

Често жените страдат от уреаплазмоза в хронична форма, която се появява на фона на други възпалителни заболявания (андексит, колпит), както и комбинация от уреаплазмоза и микоплазмоза, гонорея и трихомониаза. Възможно е да се отдели специална рискова група, най-податлива на инфекция, която може да включва жени:

• започна да прави секс в ранна възраст;
• има много сексуални партньори;
• имат инфекции, предавани по полов път, или преди това са страдали от различни гинекологични заболявания;
• принадлежат към възрастовата група от 14 до 30 години.

Според статистиката уреаплазмозата се среща най-често при жени с висока сексуална активност, но които нямат постоянен сексуален партньор. В допълнение, активността на уреаплазмите може да се увеличи под въздействието на някои антибиотици, хормонални лекарства, както и при намаляване на защитните функции на имунитета. Всяка жена трябва да знае как се предава уреаплазмозата:

• инфекцията може да възникне чрез амниотичната течност, ако в нея има уреаплазми (патогените навлизат в тялото през кожата, очите, храносмилателната ипикочно-половата система);
• инфекцията може да премине от майка на дете по време на раждане, като най-често се заразяват момичетата;
• по време на сексуален контакт (вагинален, орален или анален), като за мъжете този начин е единственият възможен начин за инфекция;
• Уреаплазмите могат да се разпространяват вертикално при наличие на възходящо възпаление на вагината и цервикалния канал.

Ако една жена е диагностицирана с уреаплазмоза по време на бременност, болестта не трябва да се пренебрегва. Въпреки че трябва да се помни, че лекарите съветват да се изследват за инфекции, предавани по полов път, дори преди да планирате бременност.

Симптоми на уреплазмоза при жените

Инкубационният период на уреаплазмозата е около един месец, но всичко зависи от здравословното състояние на всеки отделен пациент. Веднага след като уреаплазмите навлязат в уретрата или гениталния тракт, те може да не се проявяват дълго време.

В тялото на някои жени има специални физиологични бариери, които осигуряват устойчивост на действието на патогенни микроорганизми. Вагиналната микрофлора е един от най-важните защитни фактори.

Ако нормалното съотношение на микроорганизмите е нарушено, уреаплазмите получават всички условия за активно размножаване. Уреаплазмозата при жените може да се прояви със следните симптоми:

• известно прозрачно отделяне от влагалището;
• парене по време на уриниране;
• нарушение на менструалния цикъл;
• дърпащи болки в долната част на корема.

Последните два признака обикновено се появяват, ако има съпътстващи възпалителни заболявания (андексит, ендометрит). Въпреки това, симптомите на уреаплазмоза в някои случаи може да не са налице изобщо.

Ефектът от уреаплазмозата не е по време на бременност

Разбира се, в идеалния случай, преди да започнете да планирате бременност,всяка жена трябва да бъде изследвана за наличие на някои полово предавани инфекции. Но дори ако една жена е била диагностицирана с уреаплазмоза по време на бременност, това не е индикация за нейното прекъсване.

Има мнение, че уреаплазмите сами по себе си не са в състояние да причинят определени малформации на плода. Но има и друга опасност, тъй като уреплазмозата може да провокира преждевременно раждане и спонтанен аборт.

Понякога инфекцията причинява и полихидрамнион и фетоплацентарна недостатъчност, при която детето не получава достатъчно кислород. Тъй като плодът е защитен от плацентата, инфекцията по време на бременност е доста рядка.

Но в около 50% от случаите детето получава инфекция, докато преминава през инфектирания родов канал. В този случай уреаплазмите могат да бъдат открити в назофаринкса или гениталните органи на бебето. В допълнение, инфекциозно заболяване може да провокира развитието на ендометрит след раждането.

За да се избегне инфекция на детето, както и да се намали рискът от усложнения до минимум, уреаплазмозата по време на бременност се лекува с антибактериални лекарства след 22 седмици.

Диагностика и лечение на уреаплазмоза

За диагностициране на инфекция на жената се предписват редица тестове, които включват:

• бактериологично засяване на вагинална флорае метод на изследване, който ви позволява да откриете точния брой уреаплазми, което е важно за определяне на тактиката на лечение;
• PCR анализ– изследване, което открива ДНК на патогена;
• серологичен метод- анализ, насочен към откриване на антитела срещу антигените на уреаплазмата;
• IFA (ензимно-свързан имуносорбентен анализ)– анализ, който открива антитела срещу инфекциозни агенти.

Ако тестовете покажат голям брой уреаплазми в тялото, лекарят предписва лечение. Когато е малъкброй уреаплазми, профилактична терапия може да се предпише на жени, планиращи бременност.

Ако симптомите на уреаплазмозата показват наличието на възпаление в органите на женската генитална област, трябва да се проведе лечение и за идентифицираните съпътстващи заболявания. Обикновено курсът на лечение включва антибиотици от тетрациклиновата серия, физиотерапия, вливане, както и диета и сексуално въздържание. На деца, заразени по време на раждане, се предписва еритромицин, който се прилага най-добре интравенозно.

Ефективността на терапията се определя от резултатите от тестовете, взети по време на лечението, както и един месец и три месеца след края на курса. Лечението на уреаплазмоза се счита за успешно, ако:

• отрицателни тестове за уреаплазма (PCR диагностика);
• възстановяване на нормалната вагинална флора;
• липса на клинични прояви на уреаплазмоза.

Рискът от инфекция с уреаплазмоза е значително намален, ако жената има постоянен сексуален партньор, а в случай на случайни връзки тя е защитена. Не трябва да забравяме и профилактичните прегледи при гинеколог, които е за предпочитане да се правят всяка година.